• admin
• юни 21, 2020
• 0
• 53

Следващият голям протест в Пловдив ще се състои на 23 юли

Пловдив е доказан първенец през годините в развитието на гражданското общество. На 16.07.20 г. градът под тепетата доказа, че заедно не е само бивш слоган на Европейската столица на културата, а принцип на обществено самосъзнание.

Следвайки примера на столицата, следващият голям протест ще се състои на 23 юли от 18:30 часа пред сградата на Общината. Негови организатори са гражданският активист Асен Костов и Гергана Николова, които се обединиха, за да съберат всички недоволни от политическата ситуация в страната.

Разговаряме с друг активен член на протеста – Любомир Чакъров за целта на гражданската инициатива, за надеждите на протестиращите и за бъдещето.

– Г-н Чакъров, какви са основните искания на протестиращите?

Основните искания на протестиращите в Пловдив не се разграничават от общонационалните, които са оставка на главния прокурор и оставка на Министерски съвет. Ние, в града под тепетата, сме били многократно инициатори на промяната и заставаме в подкрепа на общонационалните искания на българските граждани, които излизат всеки ден в цялата страна.

– Смятате ли, че влиянието на гражданското общество е достатъчно, за да накара правителството да подаде оставка?

Вярвам, че силата на гражданското общество е в неготово обединение. На сградата на Народното събрание пише „Съединението прави силата!“, което трябва да бъде наш общонационален принцип на мислене и действие. Голяма част от народа иска незабавна оставка на главния прокурор и Министерски съвет. Дали желанията на обществото ще бъдат изпълнени, е въпрос на мъжка постъпка, защото винаги властимащите трябва да се вслушват в хората.

– В началото протестите започнаха с философията за безпартийност. В последствие обаче наблюдавахме как различни партийни организации „яхнаха“ протестите.

Протестът е общонационален и безпартиен. Това е нашата мисия и цел, да не се допускат партийни функционери да „яхнат“ гражданското недоволство. Ние отчитаме смелостта на представители да организират акции и да се изправят пред несправедливостта на властта. Но от друга страна имаме и резерви към тях, защото са вече участвали в управлението или имат тежко политическо минало. Затова ние, гражданите, заставаме с нашите лица, за да не допуснем гражданското недоволство да се превърне в предизборна кампания на политическите структури в нашата родина.

– С какво се различават събитията от днес с тези от началото на 90-те и 2013-та?

Събитията през 90-те, 2013 година и днес са доказателство, че има будно гражданско общество и то иска промяна. В началото промяната беше за демокрация, която извоювахме. През 2013-та за сваляне на слялата се държава с една политическа партия, а днес се борим с мафията, която вече си има собствена държава. Затова тази битка трябва да остане общонационална и гражданска, без партии. Защото където се говори за политика, промяната е трудно осъществима.

– Да речем, че се постигне желаният резултат. А после накъде?

За мен промяната е вече тук, защото виждам хората, които излизат всеки ден в цялата страна. Необходимостта да се поеме отговорност за безобразията остава да видим чрез подаването на оставка на главния прокурор и Министерски съвет. Очаквам властимащите да се вслушат в хората на улицата и час по-скоро да се откажат от правото да управляват и да се тръгне по пътя на промяната.

Искам да завърша с една мъдра мисъл, която гласи: „Една птичка пролет не прави, но без първата птичка няма и пролет“. Затова вярвам, че да излезеш на площада, на улицата и да подкрепиш промяната е въпрос на личен избор и обществен дълг, защото ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света.

Източник: Тук