• Любомир Чакъров
• април 14, 2018
• 1
• 120
• PlovdivTown автобус Автомагистрала "Тракия" България Ден на национален траур Жертви на пътя Катастрофа кола Любомир Чакъров Пловдив Трагедия

Ние от екипа на PlovdivTown изразяваме своите искрени съболезновани на загиналите и се молим за бързото оздравяване на пострадалите в трагедията, като отправяме благодарност от сърце на откликналите да помогнат на пострадалите и бъдат истински хора, когато е необходимо.

Статията няма цел да обиди или нагруби някой, тя е плод на личното мнение на автора, като медията я публикува по начина, по която е написана и изпратена.

Ние българите сме си суеверни хора. Петък 13-ти, ретрограден Меркурий, черна котка, стълби, но за съжаление единственото, което правим е да прехвърляме вината върху другите, като понякога те дори не са реални образи.

Всички беди, които ни се случват са следствие на нашите личти действия и са последствия то тях, като понякога се случва, заради обществените действия да понасяме негативни или трагични послествия.

Трагедията е не въпрос, на вина, а въпрос на обществено осъзнаване. Тя е крайната точка на нашите последствия, които всеки ден извършваме. Затова че не спираме да бъдем не човеци, а роботи в своето ежедневие. Да не спазваме правилата и да водим балканския начин на живот. Хапванка – пийванка, малко сръбско, гръцко и на масата ставаме великани.  После се хвалим във Facebook, колко големи патрони сме, събираме си лайкове и коментари, но накрая се прибираме с таксито, ако са ни останали пари или се качваме мъртво пияни на колата за 50 метра. Как няма да се прибереш с колата? Нали паяка утре ще я дигне?

В края на всяка веселба има и една малка трагедия. Днес трагедията е национална, защото за пореден път, ние показахме, че не можем да спрем войната на пътищата. Да тя още е война, защото загиналите са по-повече, от воените действия, които нашата държава е водила в последните няколко години.  Броя на пострадалите и останалите за цял живот инвалиди няма да спре да се увеличава, защото човещината всеки ден намалява между нас.

Най-големият проблем днес не е липсата на пари или мизерията, а душевната нечистоплътност, която се е нагнездила в обществото. Мръсотията дълбоко заровена във вътрешността на бездушното общество наричащо себе си Булгар! Липсата на човештина и доброта превръща все повече хора в машини без мисъл и сърце, без да желаят да бъдат съпричастни към никой и нищо. Апатията е смъртоносният вирус, който убива всяко човешко общество.

Въпреки всичко случващо се има начин, има надежда, малка светлина в тунела, която блаждука нейде там в далечината.  Дали ще стигнем до нея зависи само от нас, до колко сме склонни да се борим, за това в което вярваме и обичаме. Силата на промяната е във всеки един, но желание за промяна е препани камъка на всеки мечтател дръзнал да промени света.