Старият град остава последната крепост на диалога в Пловдив през последната година на Европейска столица на културата.
От дълго време насам ние виждаме промяната на любимия ни град. Някои от нас не одобряват, други се радват, но основният проблем остава без решение заради липсата на диалог. Много от гражданите, които се борят да запазят автентичността на Пловдив, са притиснати да достигат до крайни мерки, за да постигнат целите си. Общината, от друга страна, се опитва да наложи своята визия за развитие, като често забравя да попита хората за мнението им чрез обратна връзка. Бизнесът постоянно иска да печели и се бунтува както срещу гражданите, така и срещу Общината.
Ако си мислите, че това е само при нас, жестоко сте се подвели по своелюбието на местния патриотизъм. Голямата заблуда не е по Ваша вина, а дълбоко вкоренена в мисленето, че всички проблеми се решават отвън навътре. За съжаление това е поредната теория, която води до липсата на адекватно решение в Стария град.
Първият и основен препъни калдъръм е паркирането в Стария град. Шофирането, паркирането и поведението на улицата е въпрос на регионален манталитет. В Стария град няма проблем с паркирането, а с организацията на движението. Изключително лесно е да излезеш на малката си дървена трибунка в Общински съвет и да си изработиш заплатата като кажеш, че някъде има проблем с паркирането. Важното в конкретния случай е липсата на диалог между различните лагери и постигането на консенсус. Най-голямата грешка за това е липсата на конкретно желание за чуваемост от страна на Община Пловдив, защото на последната среща-разговор се наложи да се надвикваме, за да се разберем.
А защо е така? Защото преди да събереш 100 човека в зала, се извършва предварително проучване чрез анкета, медии и други методи, за които може да научим в катедрата по социология към ПУ. След това се отсяват различните мнения и се търсят хора да ги сформират, за да могат да се стартират предварителни разговори и постигане на базово разбиране.
Изключително значение имат медиите, които са неизменна част от комуникацията, защото при желанието за сензация се унищожават прокарани пътища и договорености. При уточнението на няколко основни критерии за обсъждане се създава план за действие и развитие на разговора-среща, като се определя важна и неутрална фигура за модератор. Когато приключат разговорите, се определя стратегия от експертите по институции, предлага се на малката работна група от хората, формиращи общественото мнение, одобрява се и се предава на кмета за съгласуване. Цялата идилия се поставя на вече официално обществено обсъждане, а след въвеждането на предложения или критики, се поднася за дебат в Общински съвет и се гласува. Решението се дава на Община Пловдив за изпълнение. След като приключихме с подхода за съгласуване и прокарване на идея през институционалните врати е време да се съсредоточим върху конкретното предизвикателство – Старинен Пловдив.
За начало би било прекрасно да се определи текущата обстановка и да се опишат колко живущи, бизнес и общински предприятия има на територия на резервата. Следва определяне на потока от автомобили дневно и възможните парко места. На тази база се взимат вижданията от различните структури на обществото, които населяват територията и се достига до основни решения. От тук започва съществената част, но без определяне на “картината” няма как да се вземат каквито и да било мерки.
Лично вярвам, че това предизвикателство може да се превърне във възможност да се научим да си говорим помежду си, без да си вадим очите или да си изписваме веждите. Има голям обществен потенциал на територията на Старинен Пловдив, но той остава само такъв, докато не се впрегне в действие.
Очаквайте продължение…
Фотограф: Димитра Лефтерова
Leave a Comment