Зелен Пловдив е мечта на всички живеещи в града под тепетата, но дали няма да се окаже мило или мисия невъзможна в Пловдив.
Пловдив има голям проблем със застрояването, дори да не си го признава. И въпреки проблема, продължава да се строи. При това не извън града, а в кварталите му. Въздухът е толкова наситен, а сградите толкова близо една до друга, че Пловдив не може да диша. Трудно му е, задушава се, без да си намери място. Така е и с хората. Затварят ни в консервни кутии. Вместо да ни предлагат пространство, го осакатяват и отнемат от нас без позволение.
Пореден казус е този на ул. „Братя Бъкстон“ в кв. „Кючук Париж“, точно до администрацията на НАП Пловдив. Казусът за живущите в района започва през 2017-та. Фирмата собственик на заведението „Ozone“ и прилежащ терен от 398 кв.м. пуска проект към Общината за застрояване на имота.
Зелен Пловдив и ул. „Братя Бъкстон“ в кв. „Кючук Париж“
Той е част от четири изцяло залесени и подновени през 2003 година градини по европейска програма ,,Красива България”. Те са с обща площ около 30 дк. Парадоксът тук е, че по програма терените подобрени с европейски средства са предвидени за места за отдих. Според Общината нямат статут на зелени площи и защитени зони.
Уведомлението за проекта е било залепено на сградата на Общината, за което живущите са разбрали доста късно. Въпреки това пускат възражения, събират подписка и се организира обществено обсъждане, на което е представено инвеститорското намерение. Оказва се, че става въпрос за жилищна сграда на осем етажа, за която със сигурност 398 кв.м не са достатъчни.
С какви мотиви се пуска проект, който не отговаря законно и по никакви параграфи на притежаваният имот не става ясно. Неразбираемо е и защо общинските имоти в съседство, за които живущите изготвят проект да придобият статут на зелена площ е отхвърлен от Община Пловдив. При положение, че постоянно се говори за мерки срещу презастрояването в града и зелената система. За мерки срещу високите нива на замърсяване на въздуха в Пловдив.
На 14.06.2017г. се провежда обществено обсъждане в кметството на район Южен и става ясно, че трима от присъстващите все пак са съгласни с представения проект на инвеститора. Подписват протокол за съгласие и след като е поискано от другите присъстващи да се легитимират и да докажат, че са част от живущите в района, те напускат обсъждането.
Съмненията чии интереси са защитавали тези хора, чии подставени лица са били и така ли протичат процедурите за проектите на частните интереси остават и до днес. Именно това кара останалите да пуснат множество сигнали до Омбудсмана, до Министерски съвет и до всички възможни институции в Пловдив и извън него. Така явно и категорично отказват съгласие да ги лишат от малките, но красиви градини, на които си играят децата им.
Зелен Пловдив и Експертен съвет по устройство на територията – ЕСУТ
От някои срещат подкрепа от други не. Докато месеци наред чакат заседанието на ЕСУТ –гр.Пловдив, в което трябва да се вземе решение за градинките.
Функцията на ЕСУТ е да разглежда и дава становища за инвестиционни проекти. Да взема решения какво може или не може да се строи в града. Принципно тези заседания са обществено достъпни. Информацията кога и къде ще се проведе трябва да е предварително качена в сайта на Общината.
Уви, дневният ред се съобщава в последния момент, което затруднява гражданите. Те няма как да присъстват на нещо, за което нямат информация. В рамките на три месеца живущите на ул. „Братя Бъкстон“ звънят всеки ден, за да питат дали ще се проведе заседанието, в което ще се разглежда интересуващият ги казус. В крайна сметка разбират сутринта на същия ден, отиват и проектът бива отхвърлен.
Дали тяхната бдителност и решителност, или сигналите до множество институции в Пловдив и извън него са причината? Или решенията, които се взимат в Община Пловдив са стигнали етап, в който общественият интерес е на първо място, няма как да знаем. Факт, че към онзи момент дърветата и зелените градинки са спасени.
Отново в битка за ул. „Братя Бъкстон“
И когато изглежда, че случаят е приключил, през април 2018-та инвеститорът подава проект отново. Директно получава отказ от Общината и заключение, че няма да пуснат процедурата втори път.
Тогава завежда дело срещу Общината заради отказа, подписан от зам.-кмета, защото той е некомпетентен орган. Първо го губи делото, след което обжалва във Върховен съд в София.
От там връщат делото пак в Пловдив. През 2019-та съдът иска заповед от кмета Иван Тотев, че е делегирал права на зам.-кмета да се подписва на подобни документи. Такава заповед няма!
Идват избори, на власт стъпва новата управа и Общината губи делото. Процедурата се връща отначало, а администрацията трябва да заплати разходите по делото.
Казусът отново ще се гледа от ЕСУТ и ходенето по мъките започва за пореден път. Пак няма дневен ред, пак липсва информация. От Дирекция „Устройство на територията” пак казват на жителите на блоковете, че проект няма и няма какво да се разглежда, че делото уж не е приключило.
Замаскиране на факти или неяснота отвътре?! Тази брънка между администрация и граждани е не просто досадна, а напълно недопустима. В системата, която ние контролираме чрез платените данъци, нима нямаме права? Колкото по-далеч институциите държат народа, толкова по-добре! Но за кого?
Зелен Пловдив и победата над презастрояването
Въпреки неяснотите, все пак на 4.03.2020 г. гражданите присъстват на заседание на ЕСУТ. В него се разглежда решението на съда и архитектите на гр. Пловдив спират и връщат поредния опит за застрояване.
Докога обаче ще е играта на котка и мишка между гражданите и частния интерес? Ще има ли Общината воля да намери постоянни решения за защита на малкото останали междублокови пространства?
Ще се променят ли съществуващите вече години наред планове и ще се отразят ли реалните градини и паркове в тях? Ще се допусне ли да бъдат изсечени поредните дървета и бетонирани зелените площи?
Ще имат ли някаква тежест подписките и ясно заявените граждански позиции от стотици хора? Ще има ли воля за създаване и защита на Зелената система в Пловдив? Всичко ли ще остане минало или в сферата на безпочвените предизборни обещания?
Всичко това предстои да разберем, но сме свидетели как често думите и делата се разминават, особено в нашата родна администрация.
Leave a Comment