• Любомир Чакъров
• март 21, 2020
• 0
• 54
• Chakarov.eu Къща Генко Митов Къща Константин Хаджикалчев Къща Стоян Стайнов Къща-музей Хр. Г. Данов Любомир Чакъров Пловдив таксим тепе

Таксим Тепе: Хълмът с чудните къщи в Старинен Пловдив е петата статия от инициативата #RememberPlovdiv. 

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил дворецът си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел.

Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол. От това важно за тепето предназначение идва и турското му име – Тексим, което означава разпределител. Наричано е още и Сарай тепе заради дворцовите постройки.

Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Ограничава се на изток от сградата на Пловдивската митрополия. По-стълбите нагоре по улица „Цар Ивайло”, която днес в по-голямата си част не съществува, защото е разкопана при разкриването на Античния театър, стига до ул. „Тодор Самодумов”.

А покрай Жълтото училище достига до църквата „Св. Богородица”. Западният край на тепето опира до ул. „Отец Пайсий”, след това завива по „Константин Иречек”. Накрая по ул. „Съборна”, до източния край на църквата, до съществуващия днес трафопост.

Таксим тепе: Къща-музей „Хр. Г. Данов“

Къща-музей „Хр. Г. Данов” е разположена в северозападната част на Таксим тепе, непосредствено срещу църквата „Св. Богородица”. В нея основателят на книгоиздаването у нас твори цели 43 години.

Високите каменни основи са иззидани върху здрава скала и от дома до хоризонта се простира цялата западна и северна част на Пловдив. Под тепето са най-известните улици и площади – ул. „Княз Александър”, ул. „Съборна”, площад „Джумая”, ул. „Железарска”, ул. „Абаджийска, ул. „Търговска” (бивша „Узун чаршия”).

От двора си вижда като на длан „Балък пазар”, „Джумая джамия”, „Капана” с всичките му малки улички – абаджийската, папукчийската, казанджийската чаршия, говеждия пазар, керван сарая „Куршум хан”, банята „Тахта кале”, та чак до Четвъртъчния пазар и река Марица.

Къщата е едноетажна и през четириколонен портик с кобилична форма се влиза в просторен хайет (хол, салон), където симетрично са разположени шест стаи. Те са украсени с геометрични орнаменти, пейзажи и портрети на древногръцки философи в барокови рамки.

Таваните са дъсчени и оцветени. Фронтонът и фасадите отвън са със стенописи – медальони, растителни орнаменти , вертикални и хоризонтални линии. В големия двор се намират допълнителни домакински пристройки. Днес в къщата се помещава Музей на книгоиздаването с експозиция, посветена на големия български възрожденец и родолюбец – Христо Груев Данов.

Христо Данов /1828-1911/

Христо Данов /1828-1911/ е учител, книжовник, основоположник на книгоиздаването в България. Идва в Пловдив през 1842 година да учи занаят. От 1853 до 1856 е учител в пловдивското Епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий”. През 1857 урежда в Гаваз хан със съдружници „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. С Янко Ковачев в 1874 година във Виена прави българска печатница, пренесена по- късно в Пловдив.

През 1878 година с финансовата помощ на Временното руско управление започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”. От 1896 до 1899 е кмет на Пловдив. Погребан е в двора на църквата „Св. Богородица”. В знак на дълбока признателност към делото му Сахат тепе е преименувано на Данов хълм, а през 1934 година на хълма е поставен бронзов бюст на пиедестал от бял камък.

Таксим тепе: Къщата на Генко Митов

Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица” и стълбите в горния край на днешната улица „Митрополит Паисий”.

Главният вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони.

Вътрешната архитектура и декоративната разработка е с прекрасни форми и майсторско изпълнение на резбовани врати, богато украсени алафранги и резбарски перила. Хайетът (хол, салон ) минава през цялата дължина на сградата.

А четирите стаи на етажа са богато разработени с алафранги и вградени долапи. Особено внимание заслужава украсеният с резба таван в хайета. Външната архитектура е силно раздвижена с двадесетте издатини и еркери по фасадите.

Според надписа над входа към двора е построена през 1852 година. А поради силното сходство с къщата на Димитър Георгиади се предполага, че е дело на един същи майстор.

Поради регулационни причини през 1932 г. къщата е съборена. Днес на същото място се намира северозападният край на сградата на АМТИ.

Таксим тепе: Къщата на Константин Хаджикалчев

Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 година на Тексим тепе, в непосредствена близост до църквите „Св. Богородица” и „Св. Никола Чудотворец”. Домът е симетричен, на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.

Таваните и салоните са с красиви дърворезби, впечатляваща е и алафрангата с интересни гипсови орнаменти. Отвън фасадата е с изнесен дъгообразен среден еркер, увенчан с кобиличен фронтон.

Синът на хаджи Калчо Дренски, Константин Хаджикалчов е роден през 1836 година. Той е революционер, член на комитета, който Георги Бенковски основава в Пловдив. Политик, търговец и дарител, един от най-богатите хора в България.

Награден е с най-високо отличие от княз Александър Батенберг. Заедно с Константин Стоилов и Димитър Греков убеждават Фердинанд да заеме българския престол. През 1917 година се оттегля от политическия живот и се отдава на благотворителност.

През същата година дарява къщата на общината за старопиталище. Почива през 1940 г. на 84-годишна възраст. Днес в нея се помещава пловдивският клон на Съюза на научните работници.

Къщата на Стоян Стайнов

Една от най-красивите и емблематични къщи е принадлежала на Стоян Стайнов. Построена е в северозападна част на Таксим тепе.

Родът започва от дядо Петко Стайнооглу, който купува машини за произвеждане на гайтани и през 1848 година основава фирма. Той има петима синове и една дъщеря. Един от синовете му – Груйо, е баща на Стоян Стайнов.

След години предприемачите Стайнови регистрират Акционерно дружество „Победа”, купуват турбини от швейцарската фирма „Theodor & Co” и електроцентралата им захранва Казанлък с електрическа енергия през 1913 година.

Стоян Стайнов напуска Казанлък и идва в Пловдив. Производител и търговец, съсобственик на Акционерно дружество за вълнени прежди „Братя Стайнови”, той започва усилена дейност в града.

Строи къща, проектирана от архитект Светослав Грозев в стила на немския Баухаус и през 1935 година заживява в нея със съпругата си.Магазинът му се намира на улица „Княз Александър I” № 11 (известна през социализма като „Нармаг”) и търгува с вълнени прежди, килими и други стоки.

Ала национализацията през 1947 година му отнема всичко. След промените през 1989 година къщата е продадена и занемарена.