Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища

Джамбаз тепе се превръща в дом на Иван Вазов, Димчо Дебелянов, както и център на образованието с две от най-стари училища в България.

Поредицата ни стартира през 2016 година заедно с Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив” и Фондация Бауерзакс. Мисията ни е да разкажем за историята на нашия град, защото вярваме, че пловдивчани заслужават да бъдат горди с нея.

Заедно с доброволци ние организирахме гражданска инициатива да увековечим тази локация. Да приобщим хълма към Пловдив и да припомним значимостта на всяка природна даденост в нашия град.

На турски Джамбаз тепе означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища
Снимка: flashnews

Джамбаз тепе: Иван Вазов и Епопея на забравените

Иван Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, през 1880 година. И веднага свързва съдбата си с Джамбаз тепе. На първо време си наема квартира там, в малка жълта къщица. Старата гъркиня, у която живее, го нарича “палеос антропос”. Това означава старовремски човек, понеже, макар и млад, той бягал от веселбите на веселия тогава Пловдив.

“В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо – “Епопея на забравените”, спомня си поетът.

После за около година живее и у своя другар Иван Лилов. От 1883 г., спестил достатъчно средства, успява да се сдобие със собствен дом в Пловдив.

“Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на “Орта Мезар” (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове: “Гусла”, “Поля и гори”, “Загорка”,  “В царството на самодивите”, “Неотдавна”, “Митрофан и Дормидолски”, куп разкази, пътеписи”, спомня си поетът след това. В Пловдив са написани повестите “Чичовци”, “Немили-недраги”, “Хаджи Ахил”, стихотворения като “Не се гаси туй, що не гасне”…

Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища
Снимка: plovdivnow

Иван Вазов и Пловдив

Отначало живее сам, заедно с едно дете – Иванчо, за което съобщава, че е сираче от Батак. Съдбата на детето е сюжет за стихотворението “Възпоминания от Батак”: “От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?”.

Вазов дейно участва в обществения и културния живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател.

През 1881-1885 г., заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков. Той редактира вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е подпредседател на Областното събрание.

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. с Величков основават списание „Зора“ -първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“. Тя запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Когато идва в Пловдив, Вазов е на 30 години, напуска го на 36. И точно тук създава произведенията, които стават основата на българската следосвобожденска литература.

Джамбаз тепе: Дебелянов и Жълтото училище
Снимка: rezervaciq

Джамбаз тепе: Дебелянов и Жълтото училище

Жълтото училище  е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на основата на известното епархийско училище “Св. св. Кирил и Методий”. Построена е за осем месеца от „четата” на известния брациговски майстор Доле (Тодор) Дамов.  

Това е и единствената стара обществена постройка, която и до днес се използва по предназначение. На източния ъгъл, между улиците “Цар Ивайло” и “Тодор Самодумов”, са запазени оригинални надписи на български и османо-турски.

В тях се съобщава: „По височайше съезволение на Н. Ц. В. султан Абдул Азис хан основа се това народно средоточно училище с помощта на родолюбивите българи от Пловдивска област, 1895, март, 17”.

Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища
Снимка: rezervaciq

Жълтото училище и фолклорният факултет на Музикалната академия

В това училище е учил и Димчо Дебелянов. След като баща му починал (1896 г.), цялото семейство на Дебелянов се преселва в Пловдив при големия му брат Иван. Годините в града са низ от изпитания, бедност и лишения. Преживяното от поета намира израз в известния сонет “Пловдив”.

Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: – Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът – и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град –
едничък дом на мойта скръб бездомна –
аз бродя за утехата нерад –

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.

Това стихотворение не е било публикувано приживе.
Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
в първата му книга “Стихотворения”, 1920 г.

Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища
Снимка: plovdiv-press

Джамбаз тепе: Девическата училище

Сградата на Главното девическо училище е построена през 1879 – 1881 година с волни пожертвувания от инженер-архитект Йосиф Шнитер. Големи заслуги за набирането на средствата за градежа имат митрополит Панарет, руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков и генерал-губернаторът Аркадий Столипин.

По-късно прераства в Областна девическа гимназия. Сред учителите от този период са Франциска Сенлер-Шоурекова – директорка на гимназията и пансиона, Екатерина Каравелова, Лудвиг Лукаш, Иван Мърквичка и отец Максим Пелов, който по-късно става пловдивски митрополит.

След Съединението приема името Държавна девическа гимназия. Днес в сградата намираща се на Джамбаз тепе се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни.

Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Представено е и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г.

Джамбаз тепе: Вазов, Дебелянов и старите училища
Снимка: visitplovdiv
Любомир Чакъров
About Post Author

Ето и част от моята история през годините, от както стартирах моята страница.През 2014 г. реших да стартирам моя лична страница, благодарение на която, да помагам за решаването на ежедневни проблеми в любимия ни Пловдив. Да давам добър пример на подрастващите и да вдъхновявам повече млади хора да се борят за справедливост.Пред 2016 г. заедно с мои съмишленици основахме Сдружение Аз обичам Пловдив. Нашата мисия е да помогнем в реализирането на добрите инициативи и благородни каузи свързнани с нашия град и живущите в него пловдивчани.През 2016 г. бях избран за зам. председател на Сдружение на Живущите в Старинен Пловдив. Като част от живеещите на територията на Стария град в Пловдив, за първи път се обединихме около идеята за участие на гражданите в развитието на Стария град.През 2017 г. стартирах компания за Дигитален маркетиг, SEO оптимизация, управление на социални мрежи, популяризиране на търговски дружества и марки в интернет пространството, създаване на уебсайтове и управление на електронни магазини.През 2017 г. стартирахме заедно с приятели първата българска свободна медия - Plovdiv Town - град Пловдив. Нашата мисия е да създадем общество от критично мислещи хора, които да се включват в обществения живот на нашия град и България.През 2018 г. закупих първите електронни магазини, в които предлагаме специализирани стоки, за пътуване, дома, градината, хоби и козметика.През 2019 г. стартирахме националните кампании Дари Дреха - Дари Топлина и Дари Храна за Коледа. Първата инициатива събра над 15 тона топли дрехи за зимата, а втората зарадва над 500 семейства в България.

Leave a Comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.