Небет тепе: Хълмът на стражите в Старинен Пловдив

Небет тепе е последното, седмо тепе, намиращо се в северната, най-висока част на Трихълмието. Името произлиза от турските думи „невбет”- „стража”, и „тепе” – „хълм”. В древността е наречено с името на Музей, най-даровития ученик на Орфей. 

Старите гърци са го именували и Хълм на музите, а според друго тълкуване означава и Молитвен хълм. По- късно през миналия век са му дадени и имената „Симеон Търновски” и „Димитър Благоев”.

Хълмът на Небет тепе е висок 46 метра от равнището на бул. „Шести септември” и на 206 м от морското равнище. При направените археологически проучвания са намерени останки от праисторическо селище.

А през XII век преди новата ера скалният връх прераства в град – Евмолпия. Обграден с крепостни стени около светилище и аристократичен дворец. Има запазени поправки на крепостта от VI век по времето на царуването на император Юстиниан Велики. 

На Небет тепе е разкрит и таен изход (потерна), от който – по засводен коридор със стълбище – се слиза под повърхността на скалистата урва надолу до самото подножие на хълма. Там, където мие брегове древната река Хеброс (днес Марица).

В южната, висока част на тепето е открито и голямо средновековно водохранилище (щерна) – изградена почти изцяло в земята от тухли и камък. То побира около 300 000 литра и вероятно е създадено по времето на Втората българска държава.

Небет тепе: Хълмът на стражите в Старинен Пловдив
Снимка: PlovdivTown.com

Хисар капия: Портата на Небет тепе  

Хисар капия е порта в източната част на крепостните стени на Филипопол. Изградена по време на ранновизантийското владичество през V-VI век. Тя е една от трите крепостни врати на Трихълмиете. Археологичните проучвания през XX век показват, че от двете страни били изградени четвъртити бойни кули.

Дясната се намирала под олтара на църквата „Св. св. Константин и Елена” и лявата – в основата на сегашния Етнографски музей. На три метра под сегашната калдъръмена улица, която минава под Хисар капия, лежат основите на най-първата порта, изградена през втори век по времето на римското управление на града.

Според по-нови изследвания на Небет тепе, сегашният вид на Хисар капия датира от 12-14 век. Над свода на портата всеки положен камък е оградeн с парчета червена тухла и споен с бял хоросан. Това е типична строителна техника от времето на Втората българска държава (1185-1396).

Небет тепе: Хълмът на стражите в Старинен Пловдив
Снимка: PlovdivTown.com

Небет тепе: Куюмджиевата къща

Куюмджиевата къща, която сега е Етнографски музей, се намира до старата порта Хисар капия на Небет тепе в Стария град. Построена е през 1846 -1847 година от майстора хаджи Георги Станчовски от с. Косово и носи името на собственика си – богатия пловдивски търговец Аргир Хр. Куюмджиоглу. Той е виден член на абаджийския еснаф и съсобственик на търговска фирма във Виена. Поради големите си размери е наричана още и „Царската къща”.

Цялата сграда обхваща около 570 кв. м и се състои от две части – централна жилищна и пристройка. Около централния салон с елипсовидно разширение в средата са четири стаи – по една във всеки ъгъл. Стаите са художествено изписани, вратите и долапите са със сложно профилирани табла.

Изключително оригинална и колоритна е предната фасада. В двора има шадраван, а в югозападния ъгъл – малък наблюдателен еркер – тоест „клюкарник”. Къщата може да бъде окачествена като разцвет на барока в Пловдив през XIX век. Обявена е за паметник на културата.

В началото на XIX век Аргир Куюмджиоглу купува голямо дворно място. Ведно със стара жилищна сграда от Янаки Груев на Небет тепе. През 1900 година Общината взима решение и я събаря. По същото време (1899-1902) мястото се обитава като временен Девически пансион. По-късно сградата е преустроена и функционира като шапкарска работилница. Търговецът Антонио Коларо я купува през 1930 година и за кратко време я превръща в тютюнев склад.

Осем години по-късно държавата отчуждава имота за неплатени данъци и я предоставя на Пловдивската община. Благодарение на кмета Божидар Здравков през 1938 година е обявена за къща-експонат. През 1939-а е основно ремонтирана, за да бъде превърната в Народописен градски музей.

През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Днес над 40-те хиляди експоната са обособени в шест фонда в Етнографския музей.

Небет тепе: Хълмът на стражите в Старинен Пловдив
Снимка: Wikipedia

Къща – музей „Атанас Кръстев – Начо Културата”

Къщата се намира в Стария град, на върха на Небет тепе. Построена е в края на 18. век като ранновъзрожденска несиметрична. Двете странични крила са оформени по различен начин. Едното, разположено към улица „Д-р Чомаков”, носи малък еркер „клюкарник”.

През голямата дървена порта на същата улица се влиза в богато оформена градина. Фасадата, отворена към двора, е с еркерно надвесване и създава впечатление за свободно и артистично отношение към архитектурните детайли.

Сградата е двуетажна, издигната на 130 кв. м площ, като и двата етажа са с еднаква планировка. На първия е разположен голям салон, заобиколен от две по-малки стаи, всички богато украсени с дърворезбовани тавани и врати, ажурни розетки и долапи. Една алафранга, изписана и разположена в центъра на големия салон, придава празничен вид на интериора.

Вътрешно вито стълбище води към просторен, затворен чардак на втория етаж, откъдето се открива великолепна панорамна гледка към града. Вторият етаж е с почти същото разпределение както първия, но е по-висок, светъл и еркерно изнесен към двора.

Таваните са великолепни, с богата дърворезба и сложна розета и приятно хармонират с геометричните орнаменти по вратите и долапите. Всички стаи на двата етажа са обзаведени с автентични барокови мебели.

Цялостната реставрация на къщата е извършена в началото на 60-те години. В 200-годишната сграда са гостували Габриел Гарсия Маркес, Сергей Герасимов, Уилям Мередит, Алексис Вайсенберг, Емилиян Станев, Валери Петров, Елисавета Багряна.

Галерия Червеното Пони
Галерия Червеното Пони

Небет тепе: Галерия „Червеното пони“

Галерия „Червеното пони“ e основана през 1989 година от покойния интелектуалец, колекционер и приятел на художниците Атанас Кръстев, известен на всички като Начо Културата.

Едно обърнато с главата надолу червено пони, нарисувано от Димитър Киров през 1967 година, и едноименният разказ на американския писател Джон Стайнбек дават повод за името на галерията.

Галерията е разположена в двора на възрожденската къща. От основаването преди 27 години до сега е домакин за изявите на много известни български и чужди художници. Излагани са картини на Светлин Русев, Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Ангел Гешев, Андрей Даниел, Кольо Карамфилов, Йон Георгиу…

Всяка година на 24 май в галерията се провежда национална студентска изложба – конкурс. Най-успешно представилият се автор получава наградата на фондация „Атанас Кръстев – Начо Културата”.

Музеят е основан през 2003 година. Колекцията съдържа портрета на Атанас Кръстев, рисуван от Златю Бояджиев преди повече от 60 години, както и ранни творби на големи пловдивски художници.

Leave a Comment