Психопат или как да разпознаем, че излизаме с него?
Може да звучи като нещо, което би се случило само в хорър филм, но статистически погледнато въобще не е невъзможно да се озовете на среща с психопат. Изчислено е, че 1 на 100 човека страда от някаква форма на психопатия – толкова, колкото са учителите например…
Често си представяме психопатите като ужасяващи престъпници (като американския сериен убиец Тед Бънди), но преобладаващата част от психопатите не само не са престъпници, но живеят спокоен живот в заобикалящото ни общество. Как можем да разберем дали новият човек в живота ни не е такъв и какво можем да очакваме от него/нея? За щастие има детайлни проучвания по темата.
Този тип личностно разстройство е установен и изследван от десетки години, но все още съществуват полемики относно диагностицирането му. Въпреки това учените се съгласяват, че психопатията включва настойчиво антисоциално поведение, липса на емпатия и разкаяние, дързост, импулсивност, злост и проявяване на изключително егоистични черти.
Не всичко е толкова черно обаче, психопатите могат да проявяват и положителни качества като око за детайлите, „разчитане“ на околните и лекото водене на разговори. Това, че са прецизни и креативни им помага да бъдат успешни професионалисти в работата си.
Романтични проблеми
Първият отличителен белег, който би се проявил ако излизаме с психопат, са патологичните лъжи. Този тип хора имат склонност да се опитват постоянно и при всякакви обстоятелства да измамят партньорите си, в името на това да скрият поведението си и да постигнат целите си – каквито и да са те. За съжаление не е лесно да прозрем през тези лъжи, защото те често са планирани и добре обмислени.
Психопатите обикновено имат изключително висока оценка за себе си. Дори да сте успял и уверен в себе си професионалист, е много вероятно да се чувствате незначителен покрай такива хора. А ако не сте – психопатът може напълно да смаже самочувствието ви, за да установи контрол над вас. Проучванията показват, че това се постига чрез техника, наречена „газово осветление“ – постепенно подкопаване на увереността на „“жертвата“ и представата ѝ за реалността чрез объркване, подвеждане, измами и убеждения.
Причината психопатите да са толкова добри в манипулациите е, че те прекарват много време в наблюдение на поведението на хората и после умело го използват срещу тях. Ако сте във връзка с психопат и успявате да устоите на манипулациите им, често ще прибягват до типично детско поведение – гняв, фрустрация, натякване, повтарящи се разговори…и разбира се „милите очички“ като последен опит да пробият защитите ви и да постигнат своето.
Особено трудно е да се бориш срещу липсата на вина и разкаяние. Не очаквайте и да може да го промените – проучванията посочват, че мозъкът на психопатите просто е „програмиран“ по този начин. Скорошни изследвания с мозъчен скенер сред редица затворници показват, че тези с по-развита психопатия, много по-лесно прибягват до лъжи без това да ги кара да се чувстват зле. Това се асоциира с намалената активност на cortex cingularis anterior, която най-вече е отговорна за чувството за морал и контрола над импулсите и емоциите.
Крайно изморителна е връзката с човек, който не може да изпитва емпатия, макар че някои изследвания индикират, че това незадължително е така – психопатът понякога може да усеща емпатия на интелектуално и емоционално ниво, но да реши да я пренебрегне, нещо като бутон за изключване на емоциите. Същото е и с действията на тези хора – те може да осъзнават, че това, което вършат е неправилно, но липсата на достатъчно самоконтрол ги кара да продължават.
Романтичните партньори на психопатите скоро ще осъзнаят, че не могат да смогват на постоянните нужди и нереалистичните дългосрочни цели. Липсата на самоконтрол може да ги вкара и в други неприятни ситуации, които ни засягат – например грубо държание към колегите ни на фирмено парти.
Други характерни черни са социопатията и нарцисизмът, като и двете са често свързани с изневерите. Едно от последните проучвания разглежда как тези характерните черти се изразяват в романтични връзки и често срещан подход се оказват манипулациите със сексуална облага.
Въпреки, че всички тези качества звучат отблъскващи сами по себе си, оказва се, че най-големите проблеми за партньорите на психопати са съвсем други. Докато жените наблюдават с усилваща се омраза поведението на партньора си и постепенно се замислят за край на отношенията им, при мъжете това се изразява в нарастващ страх от отхвърляне, заради импулсивното поведение на половинката им.
Да се справим с отхвърлянето
Хората, които намират силата да се измъкнат от такава токсична връзка, често виждат искрено съжаление у вече бившия си партньор, но то най-често е породено от невъзможността да ги притежава и контролира. Не е добра идея и да зарежем психопат, а впоследствие да се върнем при него. Липсата на емпатия ще ги възспре от това да видят собствените си грешки и да се променят към по-добро. Вместо това най-вероятно е да се стигне до обвинения към всичко и всички, но не и към самите тях. Това поведение е породено от разбирането им, че ако си наранен, то това е твой проблем и отговорност, сам позволяваш това да ти се случва.
А пък ако следващият им романтичен партньор не е достатъчно интересен и предизвикателен за тях, нищо чудно да погледнат назад към предната си връзка, този път презаредени с нови обещания за любов и разбирателство. Това се дължи на паразитния начин на живот на психопатите – „хранещи се“ с емоциите на другите и взимащи много повече, отколкото дават.
Казват, че психопатите оценяват връзките си по свой собствен начин. И те чувстват болка и самота, и те се натъжават ако не се чувстват желани. Но се иска да си истински силен и волеви човек, за да бъдеш с психопат и да се научиш да го уравновесяваш и обичаш такъв, какъвто е.
Leave a Comment