Таксим тепе: Църквите Св. Богородица и Св. Марина

Таксим тепе заедно с църквите Св. Богородица и Св. Марина се намира в най-югозападната част на Трихълмието. Ограничава се на изток от сградата на Пловдивската митрополия, до стълбите по улица „Цар Ивайло”. Улицата на Таксим тепе днес в по-голямата си част не съществува, защото е разкопана при разкриването на Античния театър.

От ул. „Тодор Самодумов”, покрай Жълтото училище достига до църквата „Св. Богородица”, където западният край на тепето опира до ул. „Отец Пайсий”. След това завива по „Константин Иречек” и накрая по ул. „Съборна”, до източния край на църквата, до съществуващия днес трафопост.

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил дворецът си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел.

Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол. От това важно за тепето предназначение идва и турското му име – Тексим, което означава разпределител. Наричано е още и Сарай тепе заради дворцовите постройки.

Таксим тепе: Църквите Св. Богородица и Св. Марина
Снимка: plovdiv-fotohronika

Таксим тепе: Църквата „Св. Богородица”

Възрожденски храм е издигнат в северната част на Таксим тепе. Според преданията първата църква е построена на това място от цар Иван Александър (1331-1371). По-късни сведения за нея има в дневниците на немски пътешественик Стефан Герлах, а през 1688-1689 сградата е обновена със средства на Пловдивския митрополия Андроникос.

През 1844 г. храмът е изцяло съборен и построен във вида, който е запазен до днес. Средствата са въздигането му са събирани в продължение на 20 години от братята чорбаджии Вълко Т. Чалъков (Големи Вълко) и Стоян Т. Чалъков (Големи Стоян).

Църквата „Св. Богородица” е исторически свързана с църковно-националната ни борба. На 30 ноември 1859 година ученик на Йоаким Груев по име Нешо п. Брайков, пазен от съученици и приятели след спречкване с гърци, успява да изчете древния „Апостол” на славянски.

Това става след неуспешен опит от 14 ноември. Така на 25 декември 1859 година на Рождество Христово митрополит Паисий, двамата му епископи и храмовия свещеник поп Златан отслужват в църквата празнична Света Литургия не на гръцки, като било дотогава, а на църковнославянски език. В двора на църквата са погребани висши духовници, известни възрожденци и руски офицери, загинали в боевете при освобождаването на Пловдив 1877-1878 година.

Таксим тепе: Църквите Св. Богородица и Св. Марина
Снимка: knizhen-pazar

Църквата „Св. Марина” – домът Пловдивската митрополия

Митрополитският храм в подножието на Таксим тепе е построен на мястото на стара църква през 1853 година от майстор Никола Томчев – Устабашийски. Сградата е трикорабна с широка външна галерия с отделен покрив обхваща западната и почти половината от северната и южната стена.

Каменните сводове се носят от два реда масивни колони. Над средния кораб върху шест колони се извисява купол. Над северния вход на църковния двор се издига пететажна ажурна дървена камбанария, построена около 1869-1870 година. До нея е митрополитската библиотека. Вътре в църквата шедьовър на резбарското изкуство е иконостасът от орехово дърво, изработен от майсторите Коста Коци и Коста Пасико от село Мецово, Янинско.

Майстори зографи от Самоковската художествена школа рисуват част от иконите в църквата, а двете големи олтарни икони на Иисус Христос и Света Богородица са подписани от Станислав Доспевски. Иконите „Св. Марина”, „Св. Тома”, Св. пророк Илия”, както и голямата икона „Рождество Христово” са от Никола Одринчанин, рисувани през 40-те години на XIX век. Митрополитския дом, непосредствено до църквата е издигнат между 1880-1885 година.

Leave a Comment