• admin
• януари 23, 2020
• 0
• 97
• Антовата къща Джаковата къща Джамбаз тепе Къща Антониади Къщата на Саръ Ставри Ламартиновата къща Любомир Чакъров Пловдив Стария Пловдив Чомаковата къща

Джамбаз тепе е първият хълм на Старинен Пловдив, за който ние ще Ви припомним в нашата поредица #RememberPLOVDIV. 

Поредицата ни стартира през 2016 година заедно с Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив” и Фондация Бауерзакс. Мисията ни е да разкажем за историята на нашия град, защото вярваме, че пловдивчани заслужават да бъдат горди с нея.

Заедно с доброволци ние организирахме гражданска инициатива да увековечим тази локация. Да приобщим хълма към Пловдив и да припомним значимостта на всяка природна даденост в нашия град.

На турски Джамбаз тепе означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Ламартиновата къща

Ламартиновата къща е построена през 1829-1830 година от богатия търговец Георги Мавриди, от руски произход. Тя е една от най-големите и красиви възрожденски симетрични къщи. През лятото на 1833 г, връщайки се от Ориента,  в къщата отсяда за три дни големият френски поет и държавник Алфонс дьо Ламартин заедно със съпругата си, англичанката Елиза Мариана. Две години по-късно в поетичния си пътепис  „Пътуване на Изток” той  споделя: „Това е едно от най-хубавите естествени местоположения на град, какъвто човек може да си представи”.  Във Франция държи и пламенни речи в защита на поробения български народ .

През 1960 година къщата е обявена за паметник на културата, а през 1978 е реставрирана.

Антовата къща

Антовата къща е късновъзрожденска, несиметрична, построена е от Паскал Пападати между 1850-1860 година в най-високата част на Джамбаз тепе. Към началото на XX век я купува Ралу Алтън Елмаз. Тя е популярна като Антовата, по името на последните  собственици поп Антови. Техен наследник е Божидар поп Антов, който  живее днес в Сидни.

Входът  е оформен като малък двуколонен портик. И на двата етажа има просторни салони. Стените са изрисувани с геометрични и растителни орнаменти. Таваните, вратите и долапите са с дърворезба. След  цялостна реставрация за 120 000 лева през 1979 година дълго време се ползва като приемна на Министерството на външните работи.

Кралски особи са я посещавали през годините: кралицата на Дания Маргарете II на 19.10.2000 г., кралят на Швеция Карл XVI Густав на 10.11.2000 г. и кралят на Испания Хуан Карлос I де Бурбан  на 10.08.2003 г. Днес къщата е собственост на общината.

Джаковата къща

Джаковата къща е построена от известния архитект Стефан Джаков. Роден е в Карлово през 1867 година, където завършва прогимназия. В София учи във Военното  училище, след това постъпва като подпоручик в пионерните войски. През 1897 година заминава за Мюнхен и се записва студент по архитектура в прочутото Висше техническо училище, където през 1901 година се дипломира.

Започва частна практика в София, а през 1919 година със съпругата Олга и петте си деца, всичките момчета, се преселва в Пловдив. Тук той проектира десетки сгради. През 1924-1925 проектира и построява собствена къща в стил сецесион на ул. „Хемус”, станала емблематична  за града. В този дом живеят до 1936 година,  когато отново се установяват в София. Умира на 1 юли 1941 година.

Чомаковата къща

Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къщата му е строена през 1862-1865 година, а довършителните работи продължават до 1870-а. Първото преустройство на сградата се извършва през 1885-а, когато дъщерята на  Чомаков  се омъжва за унтерофицера Петров. По-късно, станала вече придворна дама, Мария Петрова предоставя къщата за пловдивски дворец на княз Фердинанд. За съжаление князът поръчва на един архитект от странство да пригоди сградата към „височайшия вкус” и тази груба намеса променя възрожденския стил.

През годините  в къщата  живее и графиня Анна Грено-Станчова. После е тютюнев склад  и сиропиталище за сираци от войните. През 1950 година след сериозна реставрация  в сградата е настанен детският отдел на Народната библиотека. От 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора е издигнат паметник на твореца.

Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къщата му на Джамбаз тепе е строена през 1862-1865 година, а довършителните работи продължават до 1870-а. Първото преустройство на сградата се извършва през 1885-а, когато дъщерята на  Чомаков  се омъжва за унтерофицера Петров. По-късно, станала вече придворна дама, Мария Петрова предоставя къщата за пловдивски дворец на княз Фердинанд. За съжаление князът поръчва на един архитект от странство да пригоди сградата към „височайшия вкус” и тази груба намеса променя възрожденския стил.

През годините  в къщата  живее и графиня Анна Грено-Станчова. После е тютюнев склад  и сиропиталище за сираци от войните. През 1950 година след сериозна реставрация  в сградата е настанен детският отдел на Народната библиотека. От 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора е издигнат паметник на твореца.

Къща Антониади

Къщата на един от първите  дипломирани пловдивски лекари – д-р Сотир Антониади, е построена на Джамбаз тепе през 1872 година. Тя е  на два етажа –  приземният, в който се влиза направо от улицата, е приспособен за аптека; а горе, с вход откъм типичен пловдивски възрожденски двор, е жилището. Отвън сградата е украсена с позлатени барелефи на древногръцките богове Асклепий и Хигия и на бащата на медицината Хипократ. Аптеката  е богато подредена с порцеланови и кристални съдове за съхранение на медикаменти, етерични масла и галенови препарати.  След  реставрацията къщата приютява малък музей за историята на фармацията в Пловдив.

Антониади е роден през 1843 г. в Станимака, днес Асеновград. Следва медицина във Виена, практикува в Париж. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението на България – в Народното събрание на Княжество България. Бил е и кмет на Пловдив от 26 януари до 20 април 1883 г. След 1915-а се преселва в Гърция. Умира през 1928 г.

Къщата на Саръ Ставри 

Пловдивският абаджия Саръ Ставри строи през 1865 година сграда за гръцко девическо училище. Известен още като Ставре Козма, той е съдружник на известния  пловдивски търговец Станчо Иванов. Достатъчно богат, вече седемдесетгодишен, подстрекаван от пловдивските гудили (гърчеещи се българи ), купува едно място на урвата при Джамбаз тепе, където се слиза за църквата „Св. Петка”. И  за сумата от около 600 турски лири (60 000 гроша) сградата бързо е издигната  „Напука камък и въздигна ново девическо училище” – така пише Константин Моравенов в ръкописа си „Паметник на пловдивското население”.

През годините сградата на улица „Княз Церетелев” № 27 многократно е сменяла предназначението си, като дълги години е била и столарско училище. Докато през лятото на 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна. Тогава окончателно са изведени последните живеещи там  двадесет семейства на работници от завод „Антон Иванов”, ползващи я като общежитие.