• admin
• януари 18, 2020
• 0
• 83
• Джамбаз тепе Любомир Чакъров Сдружение Аз обичам Пловдив Старинен Пловдив

Джамбаз тепе е първият хълм на Старинен Пловдив, за който ние ще Ви припомним в нашата поредица #RememberPLOVDIV.

Поредицата ни стартира през 2016 година заедно с Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив” и Фондация Бауерзакс. Мисията ни е да разкажем за историята на нашия град, защото вярваме, че пловдивчани заслужават да бъдат горди с нея.

Заедно с доброволци ние организирахме гражданска инициатива да увековечим тази локация. Да приобщим хълма към Пловдив и да припомним значимостта на всяка природна даденост в нашия град.

На турски Джамбаз тепе означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Мевлеви (Мавлеви) хане е построен на Джамбаз тепе и се определя като единствения дервишки манастир от този вид. Той е принадлежал на персийската религиозна общност от Ордена на танцуващите дервиши, или известните още “мавлевии”. 

Някога на това място, което е свързано с източната крепостна стена на акропола пред северния склон на Джамбаз тепе, е съществувал християнски храм. Предполага се, че той е разрушен през 1410 година по време на междуособици в османската държава. Счита се, че орденът Мевлеви е отмрял някъде в началото на ХХ и вероятно е действал по тези места около сто години.

Някогашният комплекс е включвал молитвен дом-джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на XIX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра.

Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Може да се каже, че текето на танцуващите дервиши на Джелаледдин Руми “Мевлеви хане” е добре съхранено.

Северно от сградата на Мевлеви хане археологическите проучвания разкриха част от крепостната стена на древния град откъм вътрешната  страна с прилепени към нея помещения с различни функции. Сега находките са експонирани в подземна зала, устроена под дворното пространство на манастирския комплекс.

Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.

Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Комплексът е открит на 4 септември 1974 година по случай XXX международен панаир в Пловдив.

За дервишите в Пловдив пише Славейков. Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна – само 11-годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него.

Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.