• Любомир Чакъров
• май 11, 2020
• 0
• 118
• #REMEMBER PLOVDIV Chakarov.eu История Любомир Чакъров Небет тепе Пловдив Стария град църква Света Неделя църква Сурп Кеворк

Небет тепе: Църквите Света Неделя и Сурп Кеворк е втората статия посветена на хълма на стражите . Време е да разкажем и за две от църквите намиращи се на едно от най-популярните тепета.

Небет тепе: Храмът „Св. Неделя”

Храмът „Св. Неделя” е разположен в източното подножие на Небет тепе. Той е един от най-големите и стари храмове в града. Посторен е през 1830-1832 година на мястото на старо черковище по инициативата на Вълко Куртевич Чалъков (Малки чорбаджи Вълко). Той успява да издейства султански ферман, закупува мястото и внася 10 000 гроша за начало.

След това привлича за каузата известите Иван Казанджиев, хаджи Калчо Дренски и Пею Кюркчията. Строителството се извършва под вещото ръководството на известния брациговски майстор Петко Петков – Боз.

Църквата е осветена на 19 септември 1832 г от пловдивския митрополит Никифор. Има два престола – единият е в чест на св. Неделя, която е живяла и загинала мъченически за Христа през 289 г. в град Никодимия в Мала Азия, а другият е посветен на св. Стилян. Той е роден в Пафлагония през I век и се почита като голям пазител и закрилник на малките деца.

Храмът „Св. Неделя” с неповторима архитектура

Храмът на Небет тепе е забележителен с архитектурата си, художествената иконопис и резбарска украса – дело на творческия гений на наши възрожденски майстори. Иконите и стенописите са рисувани на три етапа; през 1832, 1871 и 1931 година. Най-ценни са образите, създадени през първият етап (1932 г) от известните иконописци Захари Зограф, Димитър Христов Зограф и неговия син Станислав Доспевски.

Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведе­ние Богородично“, която мо­же да се види в параклиса. В олтара се пази старинно разпятие Христово, което е забележително с надписа си на три езика: еврейски, гръцки и латински.

В двора на храма на Небет тепе, през 1929 е съградена малка църква „Въведение на Пресветата Богородица”. Особена ценност е иконостасът, който е резба от XVI век.

През Българското възраждане (XIX в.) точно срещу фасадата на храма, старинната къща е служила за училище, в което през 1847 се е учил големият възрожденец и просветител Йоаким Груев.

Камбанарията е строена през 1905 година. На четвъртия етаж наред с двете камбани през 1912 г. е монтиран голям френски часовник, който отзвънява часовете двойно и обслужва цялата източна част на града. През 1951 г. камбаната на часовника се пропуква и с пари на тогавашния градски народен съвет е сменена с нова.

Преди Освобождението в храма и в енорийското училище се учи и служи на гръцки език. След дълги и упорити борби едва през 1849 година учебните занятия започват да се водят на български, а от 1892 година и богослужението.

Небет тепе: Църквата “Сурп Кеворк” 

Църквата “Сурп Кеворк” е построена като християнско църковище преди около 1000 години в западната част на Трихълмието, зад крепостните стени на Небет тепе. Първоначално е била източноправославна, посветена на св. Георги Победоносец.

През 1149 година в двора с почести е бил погребан знатният епископ Алвизиус от Арас. Той бил изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на византийския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход (1143 – 1180).

През 1675 година Пловдивската митрополия продава църквата на арменската общност в града и оттогава носи името „Сурп Кеворк”, което е равнозначно на българското „Св. Георги”.

През 1828 година църквата е изградена отново от арменски майстори, повикани от Мала Азия. Пресветата икона на Св. Богородица „Одитрия” (Пътеводителка) е пренесена от стария храм и поставена в новия, за да ги пази от болести и лоша съдба. Църковната сграда е трикорабна псевдобазилика с дървени покрития и оформления.

Няколко големи платна са изписани през 1838 година от възрожденския зограф Никола Одринчанин. Куполът на старата камбанария е преправен през 1930 година със средства на Вартухи К. Тютюнджиян.