Сахат тепе е един от седемте пловдивски хълма, който се намира в самия център на града. Името му идва от прочутата часовникова кула, построена в края на XVI век. В най-високата част височината е 61 метра, мерена от нивото на Главната улица.
През годините е с различни имена, като най-древното е Венерин хълм (хълм на любовта), по-късно Топлар тепе (топчийски хълм), „Княз Борис”, „Данов хълм” и последното „Васил Коларов”.
Според древногръцки историци хълмът заедно с древното селище, разположено върху него, е наричан Колиби. Залесяването на тепето започва по време на кметуването на известния книжовник Христо Г. Данов (1897-1899).
Голямото озеленяване и благоустройство му става от 1929 до 1932 година, когато кмет на Пловдив е Еньо Маналов, както и през годините 1932-1935 при първия мандат на кмета Божидар Здравков.
На върха на Сахат тепе между старата часовникова кула и днешната радиотранслационна, на самата площадка се е намирала „барутницата” – турски барутен погреб. Точно за това място на 3 август 1932 година Пловдивската община обявява конкурс за предприемачи за построяване на бюфет.
Шест месеца по-късно, на 19 февруари 1933 година, ресторантът започва да посреща клиенти. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров (1892-1974). Постройката е едноетажна, с елегантен обем и олекотена конструкция и напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на избраното място. След Девети септември ресторантът продължава да работи и да е любимо място за пловдивчани, ала вече под името „Младежка среща”.
За съжаление през 1975 година култовото заведение е съборено окончателно с цел да се издигне ново, по-голямо и по-модно, наречено „Хеброс”. Плановете са изготвени от Проектантската организация под ръководството на архитект Атанас Каишев и инженер Андон Гугушев. Намерението обаче не се реализира и нов ресторант на същото място не е построен.
Сахат тепе: Общината ще строи кръчма
Миналата седмица отново тръгна идеята на Сахат тепе да бъде построен ресторант. Мненията на гражданите под темата са доста противоречиви. Положителната страна на идеята е съживяване на тепето и подновяване на инфраструктурата. Лошота страна е строителството с бетон, тежката техника и неясното преотдаване за ползване.
Каквото и да решим, като общество за Сахат тепе е важно да спазваме автентичността на хълма. Защото туристите не идват заради кръчмите, а заради неповторимата история на Пловдив. Затова преди Община Пловдив да наложи визията си да направим обществено обсъждане по темата. Може да гласувате тук:
About Post Author
Ето и част от моята история през годините, от както стартирах моята страница. През 2014 г. реших да стартирам моя лична страница, благодарение на която, да помагам за решаването на ежедневни проблеми в любимия ни Пловдив. Да давам добър пример на подрастващите и да вдъхновявам повече млади хора да се борят за справедливост. Пред 2016 г. заедно с мои съмишленици основахме Сдружение Аз обичам Пловдив. Нашата мисия е да помогнем в реализирането на добрите инициативи и благородни каузи свързнани с нашия град и живущите в него пловдивчани. През 2016 г. бях избран за зам. председател на Сдружение на Живущите в Старинен Пловдив. Като част от живеещите на територията на Стария град в Пловдив, за първи път се обединихме около идеята за участие на гражданите в развитието на Стария град. През 2017 г. стартирах компания за Дигитален маркетиг, SEO оптимизация, управление на социални мрежи, популяризиране на търговски дружества и марки в интернет пространството, създаване на уебсайтове и управление на електронни магазини. През 2017 г. стартирахме заедно с приятели първата българска свободна медия - Plovdiv Town - град Пловдив. Нашата мисия е да създадем общество от критично мислещи хора, които да се включват в обществения живот на нашия град и България. През 2018 г. закупих първите електронни магазини, в които предлагаме специализирани стоки, за пътуване, дома, градината, хоби и козметика. През 2019 г. стартирахме националните кампании Дари Дреха - Дари Топлина и Дари Храна за Коледа. Първата инициатива събра над 15 тона топли дрехи за зимата, а втората зарадва над 500 семейства в България.
март 12, 2022
март 10, 2022
март 03, 2022
декември 28, 2021
Leave a Comment