Крахът на една мечта – Пловдив 2019 e материал, с който желая да изкажа единствено това, в което вярвам без да укоря никой и не желая да обидя или отрека постигнатото до момента.
Вярвам, че всеки има право да споделя своите виждания свободно и да задава въпросите, които го вълнуват директно.
По природа съм оптимист. Вярвам силно в съдбата и не се предавам, дори и да съм загубил битката. Въпреки това не спирам да се боря за моите виждания и желания. За мен Пловдив е дом, който не бих заменил за нито едно райско кътче на земята, защото всеки ден правя малки стъпки, за да го превърна в моето желано място за живеене.
Въпреки усилията, които влагам, съм разочарован и усещам предстоящата 2019-та година като поредния тест за бранд, който се проваля заради липса на визионерство в дългосрочен мащаб.
Всяка кауза или инициатива, според мен, има раждане, живот и естествен край. За мое лично съжаление, краят на „Пловдив 2019“ дойде още преди да заживее и разтупти сърцата ни. Голямото очакване приключи с горчив вкус на краткосрочни забави, които превърнаха града ни в “екзотично” място за веселие.
За мен „Пловдив 2019” носеше смисъла на задругата със слоган “Заедно”, но се получи така, че желанието за монетизиране надделя над идеологията. Целите, поставени пред нас, бяха краткосрочни и реално не ни обединиха, а ни разделиха и отдалечиха повече един от друг.
Ежедневно срещам хора, които преди номинацията бяха близки приятели, споделяха заедно идеи и работеха безвъзмездно за тях, но днес те са просто познати в социалните мрежи, като всеки е заграбил парче и го стиска здраво от страх да не му бъде отнето.
Моята мисия е да обединявам хора и да им помагам да сбъднат своите мечти, дори и това да ми коства своите. За мен няма значение дали ще спечеля или загубя, а дали ще успеем да постигнем целта, към която се стремим. Защото когато човек вземе решение, той застава зад него и само времето може да покаже дали е прав, или не.
Моето предложение и визия за бъдещетето е да започнем да градим още днес, което със сигурност ще изисква всеки един от нас да се откаже от личностното, за да постигнем общото. А то е много просто – да дарим живот на една мечта, която е преборена с много труд и усилие. Не да ребрандираме, а да реорганизираме своето мислене за „Пловдив 2019“.
За да не бъда конструктивен в думите си предлагам да се предприемат следните действия:
- Кметът да подаде оставка като председател на Общинската фондация – „Пловдив 2019”.
2. Управителният съвет да се разпусне и избере от представители на гражданските организации, които да организират публично гласуване, чрез бюлетина за представители на Управителен съвет на фондацията.
3. Да се регистрират всички желаещи да участват в Управителния съвет на сайта на „Пловдив 2019“ и да се проведе online гласуване.
4. Да се подберат от всички желаещи участниците, събрали най-много гласове в online гласуването, които да се борят за 20-те места в Управителния съвет на фондацията.
5. Да се проведе гласуване с бюлетини в Домът на културата „Борис Христов“, в порядъка на 48 часа, като на всеки 2 часа се сменят 24-те представителите на изборната комисии, за да се избегне манипулиране на гласовете.
6. Да се преброят всички бюлетини без да напускат залата на Дома на културата от други 48 човека, които се сменят през 2 часа, за да се избегне манипулация.
7. Всичко да бъде излъчвано на живо в интернет, чрез поставени камери с обществен достъп.
8. След обявяването на спечелилите местата, да се сформира Управителният съвет и избере председател от членовете.
Мисля, че всеки има право да избира и да бъде избиран, а условието, най-важното услоние, е във Фондацията да няма членове на политически партии, защото политиката няма място в обществествения сектор.
Лично вярвам, че Пловдив е градът, който винаги е давал и ще дава личен пример за подръжание не само за България, но и света.
Comments on Post(6)
Михаил Вохам
Aз не разбрах нищо от тази статия, освен че авторът иска да се смени изцяло съставът на УС на Фондация „Пловдив 2019“.
Въпроси :
– Какъв е проблемът със сегашния състав на фондацията, г-н Чакъров?
– Кое (кои) от действията на сегашния състав на фондацията не ви удовлетворява?
– Защо държите на толкова строга процедура по гласуване и избор на нов УС на фондацията?
От какво се опасявате ?
– Смятате ли , че така подбрани нови хора , нямащи нищо общо по между си , ще успеят да се сработят и да предложат нещо по-добро в оставащите 7 месеца ?
– Остават доста неизказани неща зад този призив за нов УС на „Пловдив 2019“. Защо не говорите направо и да кажете от какво точно сте недоволен?
майна
хора, които нямат нищо общо с културста, не бива да имат нищо общо с културата
Иван
Всичко е много хубаво измислено НО
1. Има склюючени договори с фирми за проекти които са започнати или ще започват и прекратяването им е свързано с неустойки за милиони.
2. Провеждането на едно такова избиране на нов съвет е свързано с милиони левове заради ангажирането на хора, наемане на офиси и купеване на техника
Извода е че идеята е добра но нереализируема !!!
Явор
Всичко това е прекрасно, но според мен единствената цел е, да се спаси и малкото останало като опция за някаква проява през 2019.
Да фондацията загуби още като бе сменен целия екип преди две години. Целият проект потъна, когато Тотев се наложи за председател на УС и изгради изцяло политическо ръководство.
Съгласен съм, че некомпетентни политици нямат работа в културните проекти. Но по-голяма глупост от: „политиката няма място в обществения сектор“. Такова мислене ни докара до това положение – всичко да е на парче.
Хората трябва да осъзнаят, че във всяка сфера на живота се провежда политика – най-вече в обществения сектор и в културата включително /в частния няма как, там политиката е лична/. Въпросът е да се води от разбиращи и смислени хора с така нареченото „визионерско“ мислене.
Юлий Славов
Как вълнуващо започва статията и как вдъхва надежда, че ще се посочат реални пътища за излизане от незавидното положение! И до тук. Следват оставки,избори,оставки,избори и какво? Такова вторачване в изборните процедури изважда на преден план усещането, че инициаторът не знае изхода. При такава уникална степен на липса на доверие във всичките равнища, среда за желани резултати категорично липсва. Извиках на помощ всичките си търпения, за да събера сили и стигна до №8 от грабващите дъха предложения и се взирах да се спра поне на едно от тях не процедурно, а конструктивно. Не сполучих. Дано вие успеете! Съзрях и пропуски в знаменитата „осмица“. Например: кога да се проведат изборите – в сряда, петък или друг ден на седмицата???Много е важно! Каква ще бъде процедурата за излизане от залата през 48те часа при неотложни нужди? Има и други подобни пропуски.
ХОРА, много ви моля, не се вторачвайте в глупости, а седнете, затворете всичко разделящо ви и се обединете в една цел – и едните, и другите, и третите, и…..всички се обединете! Друг път няма! Не допускайте подобни прояви на маниакалност като горните предложения!