Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив е третата статия от нашата поредица за историята на града, в който живеем.

Поредицата ни стартира през 2016 година заедно с Димитър Райчев, вестник “Марица”, сдружение “Аз обичам Пловдив” и Фондация Бауерзакс. Мисията ни е да разкажем за историята на нашия град, защото вярваме, че пловдивчани заслужават да бъдат горди с нея.

Заедно с доброволци ние организирахме гражданска инициатива да увековечим тази локация. Да приобщим хълма към Пловдив и да припомним значимостта на всяка природна даденост в нашия град.

На турски Джамбаз тепе означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив
Снимка: PlovdiTown.com

Джамбаз тепе: 
Храмът Света Параскева

Храмът „Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ се намира в югоизточната част на Джамбаз тепе, над Понеделник пазара.

„На широкия мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по староархитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на св. Параскева.

В двора се закопаваха махленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци…“ Така Константин Моравенов описва старинния храм „Света преподобна мъченица Параскева.

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив
Снимка: Джамбаз тепе

Храмът Света Параскева пред годините

Според гръцкото описание на Пловдивска епархия, направено от Константин Иконом през 1819 година, черквата, „малка, каменна, с кубе”, била оцеляла от времето преди турското завоевание.

В сегашния си вид храмът е издигнат през 1836 г. с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия Вълко Чалъков-Големи, дарил 5000 гроша. Много пловдивчани и  българи от околните села и градчетата помогнали за построяването.

Издадена от цариградския патриарх Григорий на 10 септември 1836 г. грамота постановява църквата и зависещата от нея болница да се управляват изключително от енорийското настоятелство, без намеса от страна на пловдивския митрополит.

„Чорбаджи Вулко направи една болгарска церква у Филибе света Петка“, пише Захарий Зограф до Неофит Рилски през 1836 г. Неофит съчинява  и ода в нейна прослава.

Към 1860 г. храмът преминава в гръцки ръце. Така почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобна мъченица Параскева. През 1864 г. българите подават жалба до властите, с която искат или църквата „Св. Петка“ да им се даде за богослужение по български или да им позволят да си построят нова.

„Света Параскева“ става отново българска през 1906 година, ала вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българи по-голям храм „Света Петка“.

В началото на 70-те години на ХХ век храмът е затворен и опустява. Официалното му откриване след основен ремонт става на 9 декември 2007 г.

Храмовата камбанария се издига върху скалите по склона на Джамбаз тепе. Нейният силует е характерна част от панорамата на стария град.

В храма има аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с гореща молитва към света Параскева.

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив
Снимка Пловдивска митрополия

Джамбаз тепе: 
Храмът Свети Димитър

Православната църква “Свети Димитър Солунски” на Джамбаз тепе е осветена на 18 януари 1838 година. Според една версия основите на храма са  положени още по времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 г.  

По-нататъшната й история не е известна. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква „Св. Димитър“ в града. На 13 април 1767 г.  била ограбена  от разбойници, начело с някой си Мустафа, според една гръцка летописна бележка

Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от Кършияка и Мараша.

Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 година и струвал 264 270 гроша, според запазена сметка от 18 януари 1838 г. Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков – Големия и други българи и гърци.

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква.

През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е открит за редовни богослужения.

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив
Снимка: Пловдивска митрополия

Джамбаз тепе: 
Храмът Св. св. Константин и Елена

Църквата „Св. св. Константин и Елена” е разположена в самия край на Джамбаз тепе редом с крепостната порта Хисар капия.

Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение, вероятно крипта. А в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.

Филипополските граждани  са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306-337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284-305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността.

Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон. Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата. Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон” и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

Джамбаз тепе: Чудотворните храмове в Стария Пловдив
Снимка: wikipedia.org

Храмът Св. св. Константин и Елена през годините

Стефан Герлах споменава храм “Св. Константин” във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 година. В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795-1801 г.

От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.

Към 1810 г. Тодор Моравенов, който е родственик на Константин Моравенов, заварва постройката полусрутена: “Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина…”

В течение на двадесет години Моравенов събира сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена” и на съседната църква „Св. Неделя”.

Храмът бива изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари и осветен на 30 октомври 1832 г. Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработва иконостаса му по образец на този в православната църква „Света Троица” във Виена.

Повечето иконостасни икони са рисувани от Захарий Зограф, а тази на свети Петър и Павел (1848) – от Никола Одринчанин.  През 1865-1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсяват храма и със стенописи. 

Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в. От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена” е паметник на културата. През годините от 1978 до 1989 тя е цялостно реставрирана.

Прочетете също и предишнит статии от поредица от тук:
Джамбаз тепе: Неповторим манастир в Старинен Пловдив
Джамбаз тепе: Емблематичните къщи в Стария Пловдив

Любомир Чакъров
About Post Author

Ето и част от моята история през годините, от както стартирах моята страница.През 2014 г. реших да стартирам моя лична страница, благодарение на която, да помагам за решаването на ежедневни проблеми в любимия ни Пловдив. Да давам добър пример на подрастващите и да вдъхновявам повече млади хора да се борят за справедливост.Пред 2016 г. заедно с мои съмишленици основахме Сдружение Аз обичам Пловдив. Нашата мисия е да помогнем в реализирането на добрите инициативи и благородни каузи свързнани с нашия град и живущите в него пловдивчани.През 2016 г. бях избран за зам. председател на Сдружение на Живущите в Старинен Пловдив. Като част от живеещите на територията на Стария град в Пловдив, за първи път се обединихме около идеята за участие на гражданите в развитието на Стария град.През 2017 г. стартирах компания за Дигитален маркетиг, SEO оптимизация, управление на социални мрежи, популяризиране на търговски дружества и марки в интернет пространството, създаване на уебсайтове и управление на електронни магазини.През 2017 г. стартирахме заедно с приятели първата българска свободна медия - Plovdiv Town - град Пловдив. Нашата мисия е да създадем общество от критично мислещи хора, които да се включват в обществения живот на нашия град и България.През 2018 г. закупих първите електронни магазини, в които предлагаме специализирани стоки, за пътуване, дома, градината, хоби и козметика.През 2019 г. стартирахме националните кампании Дари Дреха - Дари Топлина и Дари Храна за Коледа. Първата инициатива събра над 15 тона топли дрехи за зимата, а втората зарадва над 500 семейства в България.

Leave a Comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.